Днес направих малко обновяване на домашната безжична мрежа като купих това парче хардуеър по-горе. Ако някой случайно се чуди какъв е модела - това е преоблицован нов WRT54G с новото име WRT54G2. Като външен вид на мен ми допада устройството. Няма стърчащи антени и дизайнът е доста модернистичен (нека не само Netgear са тези, които правят устройства изглеждащи като космически кораби… LMAO).

Ако направим малка консултация с информацията в Wikipedia ще разберем, че устройството е с 240 MHz ARM процесор,  8 MB RAM и 2 MB флаш-памет и BCM5354KFBG чипсет. Операционната система е VxWorks.

Преди многото фенове на WRT54GL да са се нахвърлили върху мен с развалени яйца и вкиснати домати, ще кажа защо съм доволен от избора си:

• Устройството е достоен заместител на дъвения ми Access Point WAP54G (все пак може да рутира поне)
• Купувам си безжичен рутер с такива малки размери не за да му слагам цели Linux дистрибуции и да го правя втори домашен компютър, а просто с идеята да работи и да се занимавам по-малко с него. На старото устройство съм слагал какво ли не - DD-WRT Micro, OpenWRT Whiterussian и модифициран HiPower стандартен фърмуер. В крайна сметка се бях върнал кум фабричния фърмуер, защото той ми вършеше отлична работа. Тук смятам дори и да не експериментирам никога с друг фърмуер.
• Вече няма да се налага при старт Linux-а да си вдига сам PPPoE тунела, а за това ще се грижи рутера, което за мен е значително удобство. Няма да вдигам процесорна консумация с rp-pppoe.
• Рутерът е с последна версия на фърмуера 1.0.01 и си поддържа Service Name към PPPoE-то, което ме радва много, защото ще работи перфектно в мрежата на Нетуоркс-България.

До тук виждам само предимства и не намирам с какво повече би господтвало едно DD-WRT примерно. Да, има си някои гъделчета, зная, но повечето от тях така и няма да ги използвам никога.

Днес си изпотрошихме нервичките с един приятел от квартала в идеята си да подкараме безжичния адаптер на лаптоп сглобен от така наречната фирмица Plesio.

Машинката беше обещаваща като параметри. Core 2 Duo 1.8GHz/2M, който трябваше да работи на stepping 11 (за жалост Everest твърдеше, че работи на 6), 2GB оперативна памет, ATI X1600, WiFi… Освен лошата изненада, че процесорът не си работи на пълните възможности, радиото просто не работеше под УЙндолс. WiFi-то в същност беше пръчка - Realtek Wireless LAN RTL8187L. Оказа се, че като е бил купен лаптопа е нямал безжична картата изобщо, а е трябвало да има такава. Била е пратена miniPCI-Express карта, която изобщо не е заработила и след това е бил пратен този Realtek, който бива разпознаван от прозорците, но отново не потегля и при сканиране не открива никакви мрежи.

Реших да се направя на тарикат и смъкнах драйверите от Windows Update сайта, но това въобще не промени пейзажа. Сложих една Mandriva 2008.0 и безжичната карта очудващо захапа. Тук проблемът беше, че картата не желаеше да се асоциира към инфраструктурната мрежа на “Нетуоркс България” и се налагаше ръчно да я вдигам с частни адреси от мрежата 172.16.1.0/24. След много главоблъсканици сложихме една WiFi-тапа Netgear пак с Realtek чипсета и всичко тръгна като по вода.

За връх на сладоледа модифицирания от Plesio - American Megatrends BIOS имаше пет опции на кръст и естествено не можехме да бутнем степинга на машината и въпреки че по документации трябва да работи на 11 си остана на 6.

Изводът е само един - не купувайте сглобените незнайно къде Turbo-X боклуци на Plesio, за да не берете ядове с тях.