Днес си изпотрошихме нервичките с един приятел от квартала в идеята си да подкараме безжичния адаптер на лаптоп сглобен от така наречната фирмица Plesio.

Машинката беше обещаваща като параметри. Core 2 Duo 1.8GHz/2M, който трябваше да работи на stepping 11 (за жалост Everest твърдеше, че работи на 6), 2GB оперативна памет, ATI X1600, WiFi… Освен лошата изненада, че процесорът не си работи на пълните възможности, радиото просто не работеше под УЙндолс. WiFi-то в същност беше пръчка - Realtek Wireless LAN RTL8187L. Оказа се, че като е бил купен лаптопа е нямал безжична картата изобщо, а е трябвало да има такава. Била е пратена miniPCI-Express карта, която изобщо не е заработила и след това е бил пратен този Realtek, който бива разпознаван от прозорците, но отново не потегля и при сканиране не открива никакви мрежи.

Реших да се направя на тарикат и смъкнах драйверите от Windows Update сайта, но това въобще не промени пейзажа. Сложих една Mandriva 2008.0 и безжичната карта очудващо захапа. Тук проблемът беше, че картата не желаеше да се асоциира към инфраструктурната мрежа на “Нетуоркс България” и се налагаше ръчно да я вдигам с частни адреси от мрежата 172.16.1.0/24. След много главоблъсканици сложихме една WiFi-тапа Netgear пак с Realtek чипсета и всичко тръгна като по вода.

За връх на сладоледа модифицирания от Plesio - American Megatrends BIOS имаше пет опции на кръст и естествено не можехме да бутнем степинга на машината и въпреки че по документации трябва да работи на 11 си остана на 6.

Изводът е само един - не купувайте сглобените незнайно къде Turbo-X боклуци на Plesio, за да не берете ядове с тях.