Преди малко се върнах от Николово. До сега бях минавал единствено с кола покрай Николово или бях ходил само до Текето. Този път имаше случай. Празнувахме рожден ден на първия по дата от близнаците, които познавам (за зодията иде реч).

В 19:00 се събрахме пред бившето Кино Здравец и един приятел, ни откара на партиди от по четири човека до къщата си, където щяхме да празнуваме рождения ден. Докато чакахме да дойдат другите се поиграх да проверя как стои въпроса с обхвата на GSM операторите там. нещата бяха плачевни. vivatel не се ловеше въобще, докато Мтел и Глобул бяха с много слаб обхват. Около 20:15 се бяхме събрали всички и се настанихме на открито по масите. Имаше вкусни кебапчета, кюфтета, шопска салата и много бира (17 двулитрови бутилки ако се сещам правилно) тъкмо колкото да стигне за 11 човека.

На рожденника му подариха наргиле и някакъв ароматизиран тютюн, който беше страхотен. За пръв път пуших от наргиле и ми хареса много. Димът му въобще не дразни гърлото за разлика от цигарения дим. Около 03:00 реших да полегна и да поспя някой и друг час, обаче не ми се отдаде заради високата музика и заради това, че вече беше започнало да става студено, а прозореца на стаята, където щях да спя беше отворен за да могат отвън да сменят пичовете песните. Бяха си сложили горе на прозореца клавиатурата.

Почаках да съмне и станах за да видя, че тази част от компанията, която не беше спяща беше се наредила около огъня и си беше на топличко. Защо ли не се бях опитал да спя там Успях да направя нещо като снимка, доколкото можах с дървената камера на NOKIA 6120c:

Също така направих и снимка на къщата, в и около която бяхме на гости. На снимката се вижда дори и масата, на която бяхме насядали.

Около 09:00 Павката докара първия пакет от четирима желаещи да се връщат по домовете си за да се наспят.

Повече мат’риал по случия като видеоклипове и още снимки пуснах в новооткирият раздел Real Life на форума на Ruse-Online.NET ТУК.

До преди малко празнувахме рождения ден на Анито на Митко в един квартал, за който до скоро само бях чувал или бях минавал с автобуса покрай него. Никога до днес не бях стоял толкова време в голяма близост до работното място на г-жа Теменужка Матева.

С Занев се запътихме към 14:00 натам и пътьом купихме от магазина на “Цветница” по един галон бира. Около 14:30 бяхме вече там. Минахме покрай моста на ЛВЗ-то и се озовахме в една едноетажна къща в квартала на динозаврите (или поне така го наричаше един познат). Първите ми впечатления (а и вторите) бяха, че се
намирам на село. Спокойствието беше на макс. Имаше много дървета и още толкова много роми там. Тъй като Митака беше без ток беше пуснал касетофона си в режим радио през едни батерии за GSM (Ericsson). Те не издържаха дълго и за това се наложи Занев да си смъкне батерията от китайския Privileg и с хиляда клизми да я закачи към двете жички водещи до отделението за батерии на касетофона. През това време се лееше бира и се хапваха кюфтета и картофени салати. Анито се беше постарала за да направи пребиваването ни възможно най-вкусно.

Интересният момент беше когато навън започна да се мръква. Митака извади свещ и я запали за да можем да се виждаме докато вдигаме наздравици. Всичко беше в този приятен дух почти до полунощ, когато се наложи със Занев да се връщаме до квартала. Все пак трябваше да оставим хората да си починат от нас, пък и Занев беше на работа на следващата сутрин.

Вън леко валеше дъжд. С бодра стъпка потеглихме пешком към квартала. Мисля, че синоптиците излязоха прави този път.