Желано ниво на познанията за да ползвате ръководството: Средно /UNIX мрежи, Secure Shell, webif/

Авторът на ръководството не поема никаква отговорност за превърнати безжични или други мрежови апаратури в непригодни за работа предмети. Всяко свое действие свързано с това ръковоство правите на своя отговорност.

Въведение:

Ако сте си купили този здраво орязан от към flash памет и RAM - Cisco-Linksys WAP54G WiFi access point, инсталирали сте му DD-WRT и сте педантични, колкото мен няма да успеете да спите спокойно поради три основни причини:

• DD-WRT ще промени хардуерния адрес (MAC адреса) на 00:90:4C:91:00:01, като може или да Ви подразни, че адресът е в разрез с този на лепенката на устройството, или това да Ви възпрепятства да свържете устройството към друго, което е в същото състояние (със същия сменен хардуерен адрес).
• DD-WRT добавя куп ненужни (по мое наблюдение) параметри в nvram-а свързани с работата в режим - рутър, дори и да не можете да го използвате като рутър.
• С този фърмуер най-вероятно безжичната Ви точка ще иска да бъде растартирана от време на време поради това, че паметта на устройството идва оскъдна за въпросния фърмуер и в определен момент то престава да реагира поради недостиг на свободна памет.

Ако в един момент решите да се върнете към фабричния фърмуер поради една или друга причина и отворите в броузъра си този адрес: http://192.168.1.245/apply.cgi?action=Nvram ще останете много неприятно изненадани от това, че са останали ред попълнения от DD-WRT.

Как да върнем nvram стойностите в техния фабричен вид:

Тук идва ред да направим пълен фабричен ресет на устройството за да върнем нашия nvram в състоянието, в което е излязъл от фабриката. За да осъществим това е необходимо да ползваме върха на молив или друг предмет с тънък и остър връх.

• Изключваме уреда от тока и изчакваме 15 секунди.
• Натискаме и задържаме нариснат бутона Reset на задния панел и включваме отново устройството към тока.
• Задържаме 10 секунди натиснат бутона Reset, след което уредът ще се рестартира.

Вече имаме фабрични nvram настройки, но нашият хардуерен адрес е върнат отново към 00:90:4C:91:00:01 въпреки, че сме го променили преди това през уеб интерфейса на DD-WRT. Този проблем можем да отстраним по един малко по-сложен начин, който може и да брикне устройството ни (да го превърне в непотребна вещ).

Промяна на хардуерен (MAC) адрес с помощта на OpenWRT:

За разлика от DD-WRT неговият конкурентен продукт - OpenWRT не прави драстични промени върху nvram съдържанието и освен това предлага отдалечена връзка до устройството посредством ssh. Това е причината да се спрем на него за да променим хардуерния адрес към неговите реални стойности.

• Изтегляме OpenWRT WhiteRussian RC6 от следната препратка и префлашваме нашата безжична точка с въпросния фърмуер.
• Преди да рестартирме Cisco-Linksys WAP54G V3.1 влизаме през ssh и изпълняваме следните команди:

root@openwrt:~# nvram set boot_wait=on
root@openwrt:~# nvram commit

• Рестартираме безжичната точка и ако всичко е както трябва ще успеем отново да влезем в устройството през ssh. Изпълняваме следните команди, с които възстановяваме фабричния хардуерен адрес на WAP54G V3.1:

root@openwrt:~# il0macaddr=00:18.xx:xx:xx:xx #Вашият истински MAC адрес
root@openwrt:~# et0macaddr=00:18.xx:xx:xx:xx #Вашият истински MAC адрес
root@openwrt:~# lan_hwaddr=00:18.xx:xx:xx:xx #Вашият истински MAC адрес
root@openwrt:~# nvram commit

• След като сме върнали оригиналния хардуерен адрес е време да рестартираме безжичната точка и да качим отново фабричния фърмуер за Cisco-Linksys WAP54G - 3.05.03 през уеб интерфейса на OpenWRT WhiteRussian RC6.

Отново сме в познатия уеб интерфейс на фабричния фърмуер. Устройството ни отговаря на arping с истинския си хардуерен адрес. Преди да полеем успеха си е добре да направим един фабричен ресет от тук (а не по горе описания начин): http://192.168.1.245/FactoryDefaults.asp.

Ако случайно брикнете Вашата безжична точка: (ACK led не свети)

Имайте предвид, че в момента, в който Вие смените фърмуера на безжичното си оборудване Вие губите гаранцията си и сте съгласни с това, че можете да повредите трайно уреда си.

Ако поради едни или други стечения на обстоятелствата успеете да направите негоден за работа вашия аксес пойнт и не можете повече да се свържете към радиото му, можете да опитате една последна стъпка преди да го изпратите на ремонт и да си платите за него в последствие. Можете да използвате TFTP за да върнете фабричния фърмуер. За целта е необходимо да се убедите, че имате връзка с устройствтото през LAN порта му, като опитате да изпратите ping до него и получите отговор. Ако устройството отговаря на ping, можете да и да си пуснете ТОТО, защото днес е щастливия Ви ден.

Свързвате компютъра си през мрежови кабел към Cisco-Linksys WAP54G V3.1. С помощта на шел се преместете в директорията с фабричния фърмуер (примерно LinksysWAP54G-Cisco-EU-EN-3.05.03.trx) и изпълнявате следните команди:

root@hostname:~# tftp 192.168.1.245 #Или адреса, на който е устройството
binary
rexmt 1
put LinksysWAP54G-Cisco-EU-EN-3.05.03.trx

Ако всичко мине както трябва след няколко секунди ще имате отново работеща безжична точка. В знак на благодарност можете да ми изпратите и дарение от скромната сума 1 EUR през формата за дарение.

Днес си изпотрошихме нервичките с един приятел от квартала в идеята си да подкараме безжичния адаптер на лаптоп сглобен от така наречната фирмица Plesio.

Машинката беше обещаваща като параметри. Core 2 Duo 1.8GHz/2M, който трябваше да работи на stepping 11 (за жалост Everest твърдеше, че работи на 6), 2GB оперативна памет, ATI X1600, WiFi… Освен лошата изненада, че процесорът не си работи на пълните възможности, радиото просто не работеше под УЙндолс. WiFi-то в същност беше пръчка - Realtek Wireless LAN RTL8187L. Оказа се, че като е бил купен лаптопа е нямал безжична картата изобщо, а е трябвало да има такава. Била е пратена miniPCI-Express карта, която изобщо не е заработила и след това е бил пратен този Realtek, който бива разпознаван от прозорците, но отново не потегля и при сканиране не открива никакви мрежи.

Реших да се направя на тарикат и смъкнах драйверите от Windows Update сайта, но това въобще не промени пейзажа. Сложих една Mandriva 2008.0 и безжичната карта очудващо захапа. Тук проблемът беше, че картата не желаеше да се асоциира към инфраструктурната мрежа на “Нетуоркс България” и се налагаше ръчно да я вдигам с частни адреси от мрежата 172.16.1.0/24. След много главоблъсканици сложихме една WiFi-тапа Netgear пак с Realtek чипсета и всичко тръгна като по вода.

За връх на сладоледа модифицирания от Plesio - American Megatrends BIOS имаше пет опции на кръст и естествено не можехме да бутнем степинга на машината и въпреки че по документации трябва да работи на 11 си остана на 6.

Изводът е само един - не купувайте сглобените незнайно къде Turbo-X боклуци на Plesio, за да не берете ядове с тях.

Често посещавам въпросното заведение поради ред причини, но днес останах приятно изненадан като видях, че освен всичко там има и безжична точка на достъп до услугите на “Нетуоркс-България”. На масите вън сигналът беше само на около 30%, но все е нещо Един приятел дойде с новия си лаптоп за да го разгледаме и сканирахме с WiFi картата му та открихме не само Networx-BG, но и мрежата на SpectrumNet. Естествено до втората нямахме достъп.

Освен всичко това беше първия компютър, на който си поиграх с Vista и без да си кривя душата заявявам, че този Windows въобще не ми допадна като замисъл. С идеята да го направят по-лесен за ползване реално са усложнили работата с него. Едно нещо ми направи особено неприятно впечатление. Поради някаква причина в един момент падна връзката ни до точката за достъп и решиш да reconnect-на PPPoE тунела. Опитах да разкача връзката и поради незнайна причина беше невъзможно това действие да бъде осъществено Припсувахме и рестартирахме машината и чак тогава нещата се оправиха. Зарекох се никога на ничия машина да не инсталирам Vista.

Още не можах да се нарадвам на възстановеният ми Access Point когато забелязах, че помещаващият се преди това в него DD-WRT фърмуер е напълнил неговия nvram с ненужни редове, които официалният фърмуер не ползва. Върнах отново Linux-базираното дърво и си поиграх на ръка да почистя някои неща свързани с nvram-a и стиснах палци сред префлашването устройството да запали. За щастие бях пипнал нещата с нежни ръце и всичко е ок.

Все пак си търся официален Linksys WAP54G v3.1 nvram dump и ако някой е чувал за нещо такова нека ми пише на мейл

Тъкмо бях си начертал стратегия как да вгорча след 9-ти Юли живота на русенския клон на Техномаркет, защото песимистът се беше разкрещял вътре в мен и почти бях убеден, че ще си искам устройството с КЗП и нежен глас от офиса на фирмата ме потърси с думите “от Техномаркет се обаждаме, устройството Ви е при нас”. Отремонтирах един скапан УЙндолс и хванах първото такси към Техномаркет. Потърсих служителката в офиса и си взех безжичната точка. На изхода попаднах на неориентиран служител на СОТ-а, който едва се справи с отписването от регистъра на гаранционен отремонтиран уред. На изпроводяк за малко да ми подари химикалката си, при което любезно му обясних, че тя не е достатъчно атрактивна за мен, защото имам и по-красиви такива.

Върнах се щастлив с AP-то у нас и си го включих в мрежата на милото енергоразпределение наречено по-нежно Е.ON и с усмивка на лицето видях жълтеникавата светлина на CiscoSystems. Пуснах един arping към него и видях, че отговаря с MAC адрес, който въобще не беше същия като този на лепенката на долната част на устройството. Върнах DD-WRT стискайки палци всичко да не се строши за втори път, защото тоя път нямаше с какви очи да се надявам да го префлашнат безплатно. Обърнах целия интернет напразно и накрая импровизирайки с nvram set и nvram commit пренабих MAC адреса с оригиналния. Озъбен от радост флашнах машинката с патчнатата версия на Linksys WAP54G 3.08EN HiPower 1.04 и вдигнах мощността на аксес пойнта на 70. Всичко работеше без грешка. Обещавам да прочета този постинг в блога си следващия път когато реша да си играя с безжичната точка!