Днес беше денят, в който почивката ни в Обзор приключваше. Преброените дни бързо свършват, както е казал лирическия герой.

Около 03:00 се събудих от музиката на GSM-а на Занев, който се беше събудил в нетърпението си да снима изгрева. Седнах отново на масата в двора и аз да почакам наближаващия изгрев. За лош късмет в последния момент се заоблачи, преваля и прегърмя. Въпреки това направихме някои снимки на изгрева. Седнахме за по кафе на пицария “Mamma Mia” и се върнахме в квартирата за да стегнем багажа. На връщане към квартирата направих много снимки. Минути преди 09:00 напуснахме квартирата и се отправихме към автогарата, където като по поръчка ни чакаше автобуса за Варна.

В 10:00 бяхме вече във Варна и седнахме да хапнем на познатото ми от миналата година заведение за бързо хранене “Тропс Къща”. Занев сканира за безжични мрежи, но единствените две отключени мрежи бяха със слаб сигнал. След като хапнахме се преместихме на пейка около хотел “Черно Море”, къде ловнахме сигнала от “Ginger Coffee Club”.

Занев предложи да посетим делфинариума в морската градина. Съгласих се с него, но после силно съжалих за избора си, защото в отвратителната жега едва се добрахме с амортизирани крайници (а Занев и с амортизирано рамо от багажа) до прословутия делфинариум. Вътре беше фраш и нямаше никакво място да поседнем и да гледаме как кръжат делфините. За това поседнахме отвън. По едно време Занев влезе да поснима морските изчадия, след което се върнахме обратно до центъра и седнахме в съседното на “Ginger Coffee Club” заведение - “Costa Coffee”, от което останах приятно очарован. Пускаха само Chill Out, имаше WiFi от съседното заведение, сервитьорките му бяха приятни, но беше на самообслужване. Малко преди да си тръгнем през няколко маси седнаха някакви лигли, които ми потанцуваха по нервите.

Около 16:00 със Занев решихме да се отбием до Mc Donald’s и да вкараме по един бургер, след което да тръгнем за ЖП гарата. На излизане от “Costa Coffee” видях и заснимах един интересен и полезен за шофьори апарат за замерване на алкохола в кръвта.

Взехме един автобус и отидохме да заверим билетите си за връщане, след което влязохме във влака, който почти се беше напълнил с пътници цял час преди тръгването си. Намерихме си купе и Занев пуска на китайския си GSM едни резачки за да действаме отблъскващо на отбиващи се през купето заблудени пътници. Това не попречи още в началото на пътуването да цъфне в купето една изключително неприятна за мен персона и да пътува с нас през цялото време.

Към 21:30 вече си бяхме в Русе. Слязохме на гара разпределителна и хванахме автобус за към квартала. Почивката беше кратка, но за сметка на това много приятна. Снимките от нея можете да видите ТУК.

Почивката в Обзор свърши и вече сме във Варна. На една пейка близо до хотел “Черно море” сме и ползвам безплатен безжичен интернет от “Ginger Coffee Club”. Пиша от Eee PC-то на Занев. След малко отиваме към морската градина и довечера съм си в Русе.

Тук е доста ветровито. Чувам, че и в Русе било така. Ще пиша повече по въпроса относно почивката на Обзор като се върна. Подготвил съм и снимки.

Около 10:00 голяма част от компанията ни си замина за Русе. Останахме само двамата със Занев и бяхме решили тоя ден да се разтъпчем по заведенията. Не успях да се наспя особено добре, а вън беше доста горещо. До около 13:00 стояхме под чадърите в двора на къщата и допушвах последните си цигари. Твърдо реших този път да ги откажа ефективно. Да видим колко ми е силен ината.

Към 13 се разтъпкахме до каменното заведение “Бедрок” на центъра. Пих едно мляко с какао там и след като приключихме с консумацията отскочихме отново на ресторант “Бисер” където разконспирирахме по една шкембе-чорба, едно пиле в палачинка и една митничарска палачинка за десерт. Всичките гозби бяха отлични. След като се наядохме се върнахме в квартирата и му ударихме един следобеден сън. Моят сън продължи чак до 20:00

След като станах, със Занев отскочихме до супермаркета за да си напазаруваме вечерята. Похапнахме добре и отново легнахме да почиваме. Бяхме си навили мобилните да ни будят за да снимаме изгрева.

Винаги съм се чудил с какво точно ги радва хората, които отиват на море да се изпължат и изгорят като раци под слънцето и после да не могат да спят както трябва заради болките от изгарянето. Аз предпочитам да се любувам на морския бриз и да гледам морето без да ме изгаря вредното слънце.

Днес отново не ходих през деня на плажа. Послушах за пореден път четвъртия сет на DJ Shah - “Magic Island - Music for balearic people”. Това пасва перфектно ако си в двора, поседнал на пластмасови столчета и те подухва морски бриз.

Това беше последен ден на Хинчев, robas, бат’ Сашо и Ивка на морето, защото те утре си заминаваха към Русе. Ние със Занев оставахме още един ден. Решихме вечерта да поседнем отново на ресторант “Бисер”, който толкова много беше допаднал на всички ни. robas и Ивка останаха отново в квартирата, защото на Ивка не и беше добре все още. Похапнах си един шницел по виенски, ударих една сливенска перла със салата снежанка и се върнах сам в квартирата, където си послушах отново DJ Shah. Над нас имаше някакви рускини, които вдигаха хум на терасата и храниха някаква рижа обзорска котка.

Утре предстоеше хазяйката отново да ни премести в двойна стая. Писна ми от това местене, но възмездие ще има и цяла публикация ще посветя на въпросните “коректни” търговци на квартири.

Около 03:30 се върнахме с Хинчев от шезлонгите на плажа. На Занев му стана студено, не издържа и си замина по-рано. Полегнахме да спим и рано сутринта се събудихме от тропането на хазяйката по вратата ни. За радост този път не стана “недоразумение” и тя ни даде обещаната от два дена стая за четири човека. На щерката на robas и бат’ Сашо нещо не и беше добре и решихме цялата компания да не ходим на плажа днес.

Поиграхме малко карти, като стабилно се придържахме към сянката. Направихме и малко снимки в двора. Вечерта към 19:00 се спуснахме по плажната ивица с галонче с бира под ръка и по някоя лионска наденица. Седнахме на пейка до плажната ивица и се налюбувахме на удрящите се в брега вълни. След като ни омръзна да седим там се върнахме в квартирата и изпушихме по няколко цигари в двора, след което полегнахме да спим. Хинчев за втора нощ ползваше тапи за уши и се похвали, че не чувал изобщо хъркането ни.