23 юни 2008

Firefox 3 Awesome bar

Вече може би сте инсталири последната голяма версия на броузъра с отворен код Firefox (3.0) и след стартирането му сте опитали в полето за уеб адрес да напишете какъвто и да е адрес и забелязвате, че старата форма на запомняне на адреси е вече заменена от детайлна такава, която търси не само по адрес, но и по заглавие на уеб страницата.

Може би намирате това за удобно. Убеден съм, че някои по-консервативни потребители като мен не намират това за особено удобно и предпочитат класическото допълване на адреси. Ако вие сте един от тези потребители можете да решите проблема си в три кратки стъпки:

Посещавате през полето за адрес на страница about:config и пренебрегвате забележката, че можете да счупите броузъра си.
Търсите в полето на конфигурацията ключовате дума “rich”
Щраквате два пъти върху: browser.urlbar.maxRichResults и променяте стойността му от 12 на 0.

Без да се налага да рестартирате четеца на страници вече ще сте се избавили от достадното разширено допълване.

28 януари 2008

Sapphire Radeon 9550 с BIOS на Powercolor 9600PRO

Radeon 9550 е в повечето случаи орязана предимно от към BIOS Radeon 9600PRO. По принцип е безпредметно да клокваме толкова стара карта, но в този случай можем да постигнем доста добри резултати само с една смяна на BIOS, която би ни отнела не повече от 3 минути от свободното време.

Картата, на която тествах това е: Sapphire Radeon 9550 256M DDR AGP VGA/TVO/DVI-I според маркировката на лепенката върху самата карта. Картата е 128 битова версия и ползва Samsung 5.0ns DDR (K40051638H-LC50). Последното е много важен детайл, с който трябва да се съобразите преди да префлашвате BIOS-a. Както виждате съм копирал надписа върху чиповете с RAM памет на картата и последните две цифри показват колко ns са чиповете. Оригиналните честоти, на които работят процесора и паметта на картата са респективно: 250 / 200.

Потърсих в архивите на techPowerUp BIOS точно за Sapphire 9600PRO, но намерих само за 9600 Non-Pro от същия производител. В последствие попаднах на няколко BIOS-а за 128 битова и 256 мегабайтова карта със Samsung 5.0ns и ги тествах със следните резултати:

  • Sapphire 9600 Non-Pro 256 MB BIOS - картата работи на честоти 324 / 189. Картата НЕ се разпознава правилно от JaS OS 10.4.8 и съответно няма QE/CI/OpenGL без да бъде правена модификация по ATIRadeon9700.kext. Под Linux всичко е съвсем редовно.
  • Powercolor 9600 Pro 256 MB BIOS - картата работи отлично на честоти 398 / 203 и се разпознава от JaS OS 10.4.8 като 256 мегабайтова Radeon 9600PRO. Под Linux всичко е съвсем редовно.
  • GeCube 9600 Pro 256 MB BIOS - картата работи на честоти 398 / 200 и честотата на RAM паметта е същата като на оригиналния BIOS. Картата НЕ се разпознава правилно от JaS OS 10.4.8 и съответно няма QE/CI/OpenGL без да бъде правена модификация по ATIRadeon9700.kext. Под Linux всичко е съвсем редовно.

Резултатите от проведените тестове с три различни BIOS-а върху една карта показват, че максимална полза можем да извлечем от Powercolor 9600 Pro 256 MB BIOS, като услешно вдигнахме честотата на графичния процесор със 148MHz и картата се държи доста стабилно и може да бъде ползвана безпроблемно както с Linux така и с MacOSX модифициран от JaS. Тестове с Windows не съм провеждал, но би следвало картата да работи добре и с него.

Ето и няколко кратки съвета как да флашнете Вашата карта и дефакто да я превърнете в Radeon 9600PRO:

  1. Ползвайте някое от решенията за стартиращи дискове или USB памети от адреса www.bootdisk.com. Аз ползвах flashcd.iso, който записах върху един презаписваем диск и оставих диска отворен за нови сесии. След това в K3b импортнах старата сесия и добавих програмите за флашване на BIOS и самите BIOS dump файлове. Желателно е да запазите backup на читаво работещия Ви оригинален BIOS за да можете да се върнете отново към него ако се наложи.
  2. Изтеглете Flashrom v2.40 от Radeon.Ru и го запишете върху Вашето стартиращо устройство.
  3. Изтеглете от techPowerUp BIOS и го запишете върху Вашето стартиращо устройство. Ако картата Ви е 256MB и 128bit трябва да намерите флаш за същата карта, като задължително се съобразете с вида памет, която ползвате. Не слагайте BIOS за друга памет.
  4. Рестартирайте системата си като заредите от USB флаш или DVD/CD оптично устройство в зависимост от това, какво устройство сте създали за стартиране на системата.
  5. След като успешно заредите системата от стартиращото устройство изпълнете командата:
    flashrom -f -p 0 името_на_BIOS_dump_файла

Не забравяйте, че ако нещо не се получи както трябва и видеокартата Ви не може да тръгне след рестарта можете да спасите положението ако имате PCI видео адаптер, който да ползвате за да стартирате системата и в последствие да възстановите Вашата Radeon графична карта.

Авторът на статията не поема никаква отговорност за превърнат в непригоден за работа хардуер в следствие на правилно или неправилно ползване на ръководството.

18 декември 2007

Как да върнем фабричните nvram настройки на Cisco-Linksys WAP54G v3.1

Желано ниво на познанията за да ползвате ръководството: Средно /UNIX мрежи, Secure Shell, webif/

Авторът на ръководството не поема никаква отговорност за превърнати безжични или други мрежови апаратури в непригодни за работа предмети. Всяко свое действие свързано с това ръковоство правите на своя отговорност.

Въведение:

Ако сте си купили този здраво орязан от към flash памет и RAM - Cisco-Linksys WAP54G WiFi access point, инсталирали сте му DD-WRT и сте педантични, колкото мен няма да успеете да спите спокойно поради три основни причини:

  • DD-WRT ще промени хардуерния адрес (MAC адреса) на 00:90:4C:91:00:01, като може или да Ви подразни, че адресът е в разрез с този на лепенката на устройството, или това да Ви възпрепятства да свържете устройството към друго, което е в същото състояние (със същия сменен хардуерен адрес).
  • DD-WRT добавя куп ненужни (по мое наблюдение) параметри в nvram-а свързани с работата в режим - рутър, дори и да не можете да го използвате като рутър.
  • С този фърмуер най-вероятно безжичната Ви точка ще иска да бъде растартирана от време на време поради това, че паметта на устройството идва оскъдна за въпросния фърмуер и в определен момент то престава да реагира поради недостиг на свободна памет.

Ако в един момент решите да се върнете към фабричния фърмуер поради една или друга причина и отворите в броузъра си този адрес: http://192.168.1.245/apply.cgi?action=Nvram ще останете много неприятно изненадани от това, че са останали ред попълнения от DD-WRT.

Как да върнем nvram стойностите в техния фабричен вид:

Тук идва ред да направим пълен фабричен ресет на устройството за да върнем нашия nvram в състоянието, в което е излязъл от фабриката. За да осъществим това е необходимо да ползваме върха на молив или друг предмет с тънък и остър връх.

  • Изключваме уреда от тока и изчакваме 15 секунди.
  • Натискаме и задържаме нариснат бутона Reset на задния панел и включваме отново устройството към тока.
  • Задържаме 10 секунди натиснат бутона Reset, след което уредът ще се рестартира.

Вече имаме фабрични nvram настройки, но нашият хардуерен адрес е върнат отново към 00:90:4C:91:00:01 въпреки, че сме го променили преди това през уеб интерфейса на DD-WRT. Този проблем можем да отстраним по един малко по-сложен начин, който може и да брикне устройството ни (да го превърне в непотребна вещ).

Промяна на хардуерен (MAC) адрес с помощта на OpenWRT:

За разлика от DD-WRT неговият конкурентен продукт - OpenWRT не прави драстични промени върху nvram съдържанието и освен това предлага отдалечена връзка до устройството посредством ssh. Това е причината да се спрем на него за да променим хардуерния адрес към неговите реални стойности.

  • Изтегляме OpenWRT WhiteRussian RC6 от следната препратка и префлашваме нашата безжична точка с въпросния фърмуер.
  • Преди да рестартирме Cisco-Linksys WAP54G V3.1 влизаме през ssh и изпълняваме следните команди:
root@openwrt:~# nvram set boot_wait=on
root@openwrt:~# nvram commit
  • Рестартираме безжичната точка и ако всичко е както трябва ще успеем отново да влезем в устройството през ssh. Изпълняваме следните команди, с които възстановяваме фабричния хардуерен адрес на WAP54G V3.1:
root@openwrt:~# il0macaddr=00:18.xx:xx:xx:xx #Вашият истински MAC адрес
root@openwrt:~# et0macaddr=00:18.xx:xx:xx:xx #Вашият истински MAC адрес
root@openwrt:~# lan_hwaddr=00:18.xx:xx:xx:xx #Вашият истински MAC адрес
root@openwrt:~# nvram commit
  • След като сме върнали оригиналния хардуерен адрес е време да рестартираме безжичната точка и да качим отново фабричния фърмуер за Cisco-Linksys WAP54G - 3.05.03 през уеб интерфейса на OpenWRT WhiteRussian RC6.

Отново сме в познатия уеб интерфейс на фабричния фърмуер. Устройството ни отговаря на arping с истинския си хардуерен адрес. Преди да полеем успеха си е добре да направим един фабричен ресет от тук (а не по горе описания начин): http://192.168.1.245/FactoryDefaults.asp.

Ако случайно брикнете Вашата безжична точка: (ACK led не свети)

Имайте предвид, че в момента, в който Вие смените фърмуера на безжичното си оборудване Вие губите гаранцията си и сте съгласни с това, че можете да повредите трайно уреда си.

Ако поради едни или други стечения на обстоятелствата успеете да направите негоден за работа вашия аксес пойнт и не можете повече да се свържете към радиото му, можете да опитате една последна стъпка преди да го изпратите на ремонт и да си платите за него в последствие. Можете да използвате TFTP за да върнете фабричния фърмуер. За целта е необходимо да се убедите, че имате връзка с устройствтото през LAN порта му, като опитате да изпратите ping до него и получите отговор. Ако устройството отговаря на ping, можете да и да си пуснете ТОТО, защото днес е щастливия Ви ден.

Свързвате компютъра си през мрежови кабел към Cisco-Linksys WAP54G V3.1. С помощта на шел се преместете в директорията с фабричния фърмуер (примерно LinksysWAP54G-Cisco-EU-EN-3.05.03.trx) и изпълнявате следните команди:

root@hostname:~# tftp 192.168.1.245 #Или адреса, на който е устройството
binary
rexmt 1
put LinksysWAP54G-Cisco-EU-EN-3.05.03.trx

Ако всичко мине както трябва след няколко секунди ще имате отново работеща безжична точка. В знак на благодарност можете да ми изпратите и дарение от скромната сума 1 EUR през формата за дарение.

28 ноември 2007

Как да намалите главоболието докато работите с Gentoo

Това ръководство представлява кратко допълнение към oригиналния Gentoo Handbook, целящо да Ви спести някои неприятни моменти по време на инсталацията и след това.

Gentoo Linux е дистрибуция, която предлага на Linux администратора пълни възможности за оптимизация и избор на необходимите възможности като същевременно биват намалени зависимостите до един възможен минимум.

Ръководството, което предлага официалната страница е на достатъчно високо ниво, и ако го следвате точка по точка шансът системата да не успее да стартира след като бъде инсталирана е минимален. Бих желал да привлека вниманието Ви върху няколко момента от инсталацията и пост-инсталационния процес, които ще намалят риска системата да не проработи след рестарта или да спре да работи след известно време (визирам система в софтуерен аспект):

  • След като разархивирате съдържанието на portage-latest.tar.bz2 в /mnt/gentoo/usr/ и изпълните командата emerge –sync е силно препоръчително да извършите обновяване на версията на portage с emerge portage. След това е време да изпълните /usr/sbin/python-updater -i за да обновите зависимите от Python програми.
  • Ако желаете 3D ускорение и ползвате 64 битов кернел е необходимо да изключите IOMMU поддръжката от Processor type and features като достъпът Ви до тази опция ще бъде възможен след като в General setup включите Optimize for size (Look out for broken compilers!).
  • След успешна инсталация е необходимо да обновите системата си до последни версии на приложенията, които ползвате чрез emerge -avDN system.
  • Инсталирайте gentoolkit и проверявайте обратните зависимости с командата revdep-rebuild. По този начин ще успеете да проверите дали се е счупил някой пакет и да го прекомпилирате ако се наложи.
  • За да разгледате процесите, които стартират при зареждане на системата ползвайте командата rc-update show.
  • За да инсталирате X.org е достатъчно да използвате emerge xorg-server и emerge xorg-x11.
  • Не стартирайте emerge –sync повече от един път на ден, защото това противоречи на етическия кодекс на Gentoo общността и може да Ви довете до временен бан от rsync сървърите.
  • За да ползвате flashplayer под 64 битова среда е необходимо да инсталирате nspluginwrapper.
  • Не очаквайте бинарните кодеци от пакета win32codecs на MPlayer проекта да работят ако ползвате 64 битова система.

Преди всичко не забравяйте да правите редовни архиви на Вашата работеща система, защото инсталацията и компилацията на всичкият Ви необходим софтуер е доста времеемка. За backup на системата препоръчвам да ползвате flexbackup.

20 юли 2007

PPTP Client под Slackware Linux

  1. Обща информация:
  2. PPTP или Point-to-Point Tunneling Protocol е вид ВЧМ (Виртуална Частна Мрежа). В днешни дни протоколът не може да бъде смятан за особено надежден дори и в случаите, в които се ползва заедно с криптиране.

  3. Причини за написване на ръководтвото:
  4. Причината да напиша първото ръководство, което публикувах във форумите на един русенски интернет доставчик, бе липсата на подобни ръководства на български език в момента на създаването му (07 Дек 2004). В последствие ръководството се появи в леко модифициран вид на клиентската страница на Networx-BG без да бъде посочено по подходящ начин авторството на материала. Обърнах се с електронна поща към поддръжката относто отбелязване на заслуги за ръководството, но отговор така и не получих.

    Това е подобрена версия на първото ми ръководство, предлагащо готово решение за една не малка част от Linux потребителите в България, а именно тези, които ползват Slackware Linux.

  5. Необходими пакети:
  6. За да настроите една PPTP връзка под Linux препоръчвам да инсталирате следните версии на пакетите ppp и pptp:
    ppp-2.4.4
    pptp-1.7.1

    Необходимо е Вашият kernel да бъде компилиран с поддръжка на “GRE tunnels over IP” и “PPP (point-to-point protocol) support”. Повечето дистрибуции, а в това число и Slackware Linux предлагат generic kernel с вградена поддръжка на горе посочените. Освен това ppp също идва включен в любимата Ви дистрибуция.

    В това ръководство ще разгледаме конфигурация на клиентска PPTP връзка без криптиране и компресия (PPP MPPE compression). Повечето интернет доставчици предпочитат този несигурен пренос на информация с цел по-малко натоварване на неправилно конфигурираните си сървъри.

    За улеснения на Slackware 12.0 потребителите съм компилирал PPTP-Client 1.7.1 с необходимите оптимизации и пакетът може да бъде изтеглен от ТУК.

  7. Създаване на PPTP връзка:
  8. След като вече сме инсталирали необходимите пакети и конфигурирали своя kernel с необходимата поддръжка е време да редактираме три файла в директорията
    /etc/ppp
    За целта ползваме любимия редактор като имаме избор между: vi, nano, pico, mcedit и други. Аз лично предпочитам nano. Няма значение в каква поредност ще редактираме файловете. Важен е крайният резултат. Нека все пак отворим първо options.pptp (ако нямате такъв файл можете да го създадете с изпълняване на командата touch /etc/ppp/options.pptp):

    nano /etc/ppp/options.pptp

    Ако във файлът има съдържание го изтриваме и попълваме следните параметри:

    noauth
    noipdefault
    nobsdcomp
    nodeflate
    persist
    maxfail 0
    mru 1460
    mtu 1460
    lcp-echo-interval 5
    lcp-echo-failure 3
    lcp-restart 2
    name "lameuser"
    pty "/usr/sbin/pptp 192.168.1.1 --nolaunchpppd --loglevel 0"

    В случаят “lameuser” е нашето потребителско име, а “192.168.1.1” е IP адресът, който доставчикът ни е дал за връзка с PPTP (ВЧМ) сървъра. Заменяме тези два параметъра с правилните такива и запазваме файла.
    Следва да отворим файла, в който ще поставим потребителското си име и парола. Ако доставчикът ни ползва CHAP аутентикация отваряме chap-secrets:

    nano /etc/ppp/chap-secrets

    В него попълваме ред със следното съдържание:

    lameuser * lamepass *

    Отново заместваме “lameuser” и “lamepass” с правилните стойности, а това са нашето лично потребителско име и паролата за осъществяване на ВЧМ връзка.

    Остана да редактираме само още един файл за да стартираме успешно PPTP тунела. Това е ip-up скрипта. Точният път до него е:
    /etc/ppp/ip-up
    Ако няма такъв вече създаден файл го създаваме с изпълняванет на командата touch /etc/ppp/ip-up
    Отваряме файла:

    nano /etc/ppp/ip-up

    Изтриваме съдържанието му ако вече има такова и на негово място попълваме:

    #!/bin/bash
    /sbin/route add default gw $4 dev ppp0

    Запазваме файла и го превръщаме в изпълним с командата:

    chmod 755 /etc/ppp/ip-up

    Вече успешно сме конфигурирали нашия PPTP клиент и е време да се опитаме да закачим тунела с командата:

    /usr/sbin/pppd file /etc/ppp/options.pptp

    Изпълняваме:

    /sbin/ifconfig | grep ppp

    Ако системата върне в нов ред отговора: ppp0 Link encap:Point-to-Point Protocol, това означава, че всичко най-вероятно работи. За да установим дали имаме интернет връзка, можем да пуснем командата ping yahoo.com.

  9. Заключителни думи:
  10. Ето че в няколко лесни стъпки успяхме да създадем PPTP връзка към нашия интернет доставчик. За да се стартира връзката при всяко пускане на системата, трябва да добавим следните команди с любимия си редактор в /etc/rc.d/rc.local:

    PPPD=/usr/sbin/pppd”
    if [ -x /usr/sbin/pppd -a -r /etc/ppp/options.pptp ]; then
    echo “Starting PPTP tunnel:”
    $PPPD file /etc/ppp/options.pptp
    sleep 1
    fi

06 август 2005

b2c2_flexcop_pci

Тъкмо нахвърлях набързо един скрипт за load/reload на драйвери за цифров сателитен приемник SkyStar 2 TV PCI (b2c2-flexcop-pci.ko). Пускайте го в /usr/bin или /usr/local/bin и ползвайте на воля :)

#!/bin/sh
DVB=”
b2c2_flexcop_pci
LSMOD=”
`/sbin/lsmod | grep -w ‘b2c2_flexcop_pci’ | wc -l`

if [ $LSMOD -eq 2 ]; then
modprobe -r
$DVB
sleep 1
modprobe
$DVB
echo “
b2c2-flexcop-pci.ko module reloaded
else
modprobe
$DVB
echo “
b2c2-flexcop-pci.ko module loaded
fi