Българският портал за Linux и софтуер с отворен код - bgLinux.org е вече на 6 месеца.

Точно на 9-ти Април 2007г. Ruse LUG проведе първата си основополагаща среща, първоначално с малко на брой хора. Днес на срещите присъстват много повече на брой хора, които прегърнаха идеята за популяризиране на софтуера с отворен код.

На предстоящата осма среща тази седмица ще бъде отпразнувана тази половин година присъствие в българското интернет пространство.

До момента регистрираните посетители на портала са 121 и тенденцията е бавно, но сигурно броят на потребителите да нараства, което ние можем да тълкуваме единствено като нарастване на интереса към софтуера с отворен код и операционната система под GPL лиценз - Linux.
Благодарим Ви за това, че останахте верни на Вашия портал!

Източник: bgLinux.org

Станах около 09:15 за да драсна един SMS на рожденника и след това поседнах да си изгубя времето до около 15:00 с Heroes 3 RoE за Linux. Направих го успешно

Около 15:30 ми звънна рожденника за да ме информира, че още не са му се обадили за компютъра, а чакахме от Нетуоркс да му звъннат за да го окабелят. Щом планината не може да отиде при Мохамед, то Мохамед може да отиде при нея. Звъннахме на Тошко от Apiaria и той ни уведоми, че привършва с инсталацията и до половин час можем да отидем да вземем машината. Така и направихме…

Донесохме компютъра с такси и го свързахме набързо. Видяхме, че всичко работи и се отправихме към Billa за покупки Трябваше да се оборудва добре масата за празнуването, а другите гости трябваше да дойдат до 20 минути. Свършихме работата и се върнахме у тях с пълни ръце. Масата бе грижовно напълнена с госби и напитки и купона започна. Около 21:00 трябваше да дойде и Владо а малко по-късно и Stylius.

Около 21:00 дойде Владо с лаптопа си и посканирахме малко за WiFi мрежи, но не открихме нищо наблизо. Продължихме с яденето и пиенето. Около полунощ и нещо посрещнахме и Stylius. Попихме малко и с него и след известно време се разотидохме по домовете.

Извод от събитието: добре е да получаваш подарък-компютър за рождения си ден

С тази статия бих желал да кажа на всички Вас, които се занимавате със системна и мрежова администрация, уеб мастериране и сходни занимания с админска насоченост: продължавайте да го правите по принуда, по желание, за чест и слава, за пари… по всякакви поводи и да не видите в живота си kernel panic

12:00

Нов ден - нов късмет бяха казали хората. Не зная обаче събуждането ми не бе едно от най-приятните. След като бяха успяли цяла нощ да ми се смръзнат краката обедното слънце беше успяло да ме сгорещи толкова, че дори и да искам - да не мога да заспя отново. За капак от малко крещене предната вечер бях успял да си разкажа играта на високите октави от гласа ми.

Псувайки себе си на ум (щеше да ми е трудно да го правя на глас) отидох на барчето за да си купя кафе с кондензирано мляко и набързо го изпих, надявайки се това да ми оправи гърлото, но уви. След като изпих кафето на крак се добрах до масата, на която бяха седнали приятелите. Очудването им от новите качества на гласа ми не беше малко.

13:30

Чест от компанията си замина към града, а ние останахме да довършим следобеда под приятна сянка и в приятна компания на сандвичи, порции картофки и други хранителни продукти.

18:30

Сбогувахме се за до следващия път с гостоприемните местни приятели с обещание визитите ни на това място да продължават да се случват. Колата потегли към Русе и около 19:00 бяхме вече по домовете. Първото нещо, което с удоволствие направих беше да посетя банята, след което се домъкнах до компютъра и разглеждайки какво се е случило, докато ме нямаше похапнах, установявайки че съм изгладнял твърде много.

Ужас, сега се сетих, че очите ми бяха пропуснали да отбележат събитието July Morning Е поне смятам да легна за да се наспя.

08:30

Умишлено ме събуди мобилния телефон дрънчащ над главата ми върху дървената носеща част на падащото легло, с помощта на което гоних умора. Въпреки че успях да спя малко се чувствах свеж. Днес трябваше да бъда във форма.

След кратки приготовления включващи бръснене, запис на аудио касета със съвремени хитове и кратка духовна подготовка за динамичен ден излязох пред блока, където вече ме чакаха за да направим няколко предварителни покупки преди провеждането на утринно пиене на айрян на близко квартално заведение.

Към 11:45 окончателно се сбогувахме с Русе за следващото едно денонощие.

12:20

След кратък и приятен път с кола под облачното небе пристигнахме в Червен. Всеки път когато стъпя на това място усещам причтно чувство за свобода и безгрижие. Едва ли и хората, които изкарват прехраната си с пот на чело биха били съгласни с порядъчността на последното ми чувство Червен беше все така красив. Барчето между реката и скалите беше все така посещавано и обслужването там - все така добро. Времето както беше приятно поради наличието на разкъсана облачност, за която вече споменах.

Първата очаквана стъпка беше да окупираме беседката докато е още свободна. Повечето бяхме изгладняли качествено и унищожихме доволно количество храна, за жалост без да се замисляме точно в тоя момент с какъв труд е приготвена тя. Е всеки влак си има пътници… и сандвичите също.

Част от групата отиде да разглежда горе средновековния град. Другата част остана да отдъхва под сянката на беседката и прохладата на рекичката под нас. И така най-неусетно се търкулиха около два часа. Към 15:30 част от компанията замина на няколко километра от Червен за лов на речни раци. Вече се беше чуло, че дни преди това на същото място се е провел богат улов на щипкопритежаващото животно. Аз останах на беседката, защото успешно ме беше налегнал мързела. Все в това положение изпратих следобедните часове.

18:00

Останалата на барчето част от компанията с очакване за раци отбеляза пристигането на ловците. За щастие те бяха донесли добри новини. Около седем килограма улов бе донесло чакането в продължение на около три часа. Част от рацияте бяха отнесени за да бъдат сварени, а друга едно от тях беше приготвена в барчето. За пръв път ми бе показано как се извършва разфасоването на този морски плод. Месото беше наистина вкусно, но чистенето беше толкова трудоемко, че чак ти се отщява в един момент да го извършваш. Не се замисляме, като си вземем от магазина рачешки рулца колко време е отнело приготвянето им в този user-friendly вид.

Малко след приготвянето на раците започна и същинското приготвяне на хранителните съставки, с които се бяхме запасили преди да тръгнем от Русе. Един човек, за който мога да кажа, че е истински майстор на готвенето на жар любезно вложи всичкото си старание върху месната част на вечерята а след това и върху салатата. Повечето от компанията се преклониха пред труда му, а някои се размрънкаха, че салата не била готова. Ами това е положението като има повече хора. Когато се сяда на маса, която ти не си приготвил се сяда с уважение и се чака докато седне тоя, който я е приготвил. Всички останали маниери могат да бъдат ползвани в заведения, в които си плаща човек на готвача.

За жалост след разразили се търкания голяма част от компанията, която пристигна вечерта с втората кола си замина след като изконсумира ефективно, това за което се бе потрудила без да покаже минимална благодарност за вложените в реализацията на вечерята усилия. Защо ли се сещам за едни моменти от книжката за Хитър Петът, където такива образи са доста добре описани

Стабилната част от празнуващите, която не избяга с наведени носове остана на масата до около 03:30 след което дойде време да се спи, защото в тоя момент нямаше нито един от нас, който да не се чувства уморен.