Колко бързо лети времето. Сякаш вчера беше 9-ти август 2008, когато изпуших последната си цигара. За последните близо 22 седмици съм отразил в точно 11 публикации отказването на този порок, който унищожава.

Явно красивите неща понякога започват ей така, на шега, както се случи и отказването на тютюнопушенето при мен. Всеки път, който започвах със сериозната нагласа, че ще ги откажа не постигах нищо повече от един грозен провал, докато реших просто да представя себе си в светлината на непушач без да си предавам особена тежест колко много губя ако спра да пуша. При всеки опит на корумпирания ми организъм да поиска цигара аз си казвах – „ако все още бях пушач, в този момент може би щях да запаля, но аз вече съм непушач“. Постепенно желанието да запаля започна да се появява все по-рядко. В този момент, в който пиша тази статия изобщо не ми се пуши и тютюнопушачите около мен не ме впечатляват. Дори тютюневият дим около мен не ме дразни толкова колкото в първите седмици и месеци на отказването.

Реших да оставя и няколко бележки в резултат от натрупания вече опит (кой каза – „не питай старило, най си ми питай патило“). Тези бележки показват на читателя дисекция на стадиите на отказването. Интересно и донякъде като deja-vu ми е да видя същите ефекти в резултат на отказването и при моите приятели, които са се разделили с порока. За това и реших да си направя един кратък списък с основните моменти в процеса на отказване на тютюнопушенето – път, по който ще мине почти всеки отказващ:

1. Равносметка на това какво губим и получаваме с отказването на тютюнопушенето още преди да сме го започнали. Това ще ни мотивира да кажем „не“. Нека не се заблуждаваме – в този момент не сме никак безпристрастни по темата, след като сме пристрастени към порока. Много пушачи се спират с отказването дотук. От такива като тях се раждат „гениалните“ мисли като “Най-лесно е да откажеш цигарите. Аз съм ги отказвал 1000 пъти”.
2. Същинско отказване на тютюневите изделия, съпътствано с всичките възможни отрицателни страни на никотиновия глад. Колкото по-добра е теоритичната ни обосновка, защо отказваме – толкова по-слаби и краткотрайни ще бъдат отрицателните страни на абстиненцията. Физическата зависимост е краткотрайна за разлика от психологическата. Последната може да продължи цял живот като тези, от които зависи продължителността на последната сме самите ние.
3. Осъзнаване на предимствата на отказването. Това се проявява в различни периоди от отказването с различна сила. Постепенно започваме да излизаме от състоянието на амнезия и да си припомняме колко добре сме се чувствали когато още не сме били пушачи (нека припомним, че никой не се е родил с цигара в уста). На проблясъци ни прави впечатление всяко едно нещо, което правим без да пушим. Това е и моментът, в който тютюневият дим ни дразни най-силно. Може би това е е защитна, подсъзнателна реакция на пресният непушач целяща той да не се приобщи отново към нежеланата от него група на употребяващите пирончета и други димящи изделия. Ако се върнем отново към цигарите в тоя момент ще се намразим най-силно.
4. Всяко чудо за три дни. Това е един момент, който пожелавам на всички бивши пушачи. Момент, в който не ни прави никакаво впечатление, че не пушим, а и пушачите около нас ни дразнят по-малко, въпреки че (не за наше добро) те са навсякъде, както и корупцията.

Ако всичко се развива както трябва би следвало от началото на 2010 година пушачите, които насилствено ни тровят на обществени места да намалеят до 0 броя на обществено място. Тогава всеки непушач ще може да седне и хапне нещо на любимото си заведение, да отиде да пие кафе в съседния бар или да потанцува в дискотеката без да се връща у дома пропит с „благовонието“ на изгорения от егоистичните тютюнопушачи около него тютюн.

Понеже на robas и умря циганката дето я хвалеше, реших аз да я похваля, че днес прави два месеца от отказването. Доколкото разбрах аз съм успял донякъде да я мотивирам с лекотата на отказването си. Още повече се надявам да съм мотивирал и още някой от читателите и обкръжението ми.

Мен до голяма степен ме мотивира Велян Стайков, който поддържа един страхотен блог за отказване на цигарите – spricigarite.com. Не по-малък мотив да разпространявам словото по темата са хората като Allen Carr (да почива в мир), които са споделили своя опит в стремежа си да отказважат тютюнопушенето.

Ще продължа да ви разказвам за интересните моменти по време на отказването на цигарите както и да споделям размислите си върху темата, докато има такива. So, stay tuned!