Благодарение на robas, днес разбрах за съществуването на документалния филм The Corporation. Естествено го гледах с характерната за един икономист критичност.

След като изгледах целия филм се замислих и достигнах до заключението, че няма гениално откритие в голямата част от информацията, която представя документалния филм. В условията на несъвършена (монополистична) конкуренция и неравномерно разпределение на благата е съвсем логично крайният резултат да е бедност и ужасни условия на живот за едни и непрекъснато увеличаващо се богатство за други. В крайна сметка доказала се утопия е парите да бъдат достатъчно за всички, но поне в името на парите да не се газеше през интересите и здравето на клиентите.

Във филма е направен обзор на няколко случая с продукти на корпорации, които застрашават здравето на населението, както и усилието на заинтересованите това да се скрие на всяка цена. Никога не съм бил привърженик на крайно-леви идеологии подкрепящи твърдата намеса на държавата в икономиката, но съм ЗА адекватната намеса на държавата, когато се налага да се защитят интересите на нейните жители.

Може би ако филмът беше направен сега, авторът нямаше да си спести да спомене и случаят със Skype, които си стиснаха ръце с китайското правителство и в името на своите корпоративни интереси забравиха за едно от основните права на своите клиенти – да не споделят тяхната лична информация. Естествено това не пречи повечето мои познати да ползват Skype и да са склонни да направят компромис с личната си информация, защото не могат да се разделят с няколкото благини, които предлага услугата и които по никакъв начин не са незаменими.