Ето че след първата седмица без запалена цигара дойде ред да отбележа и втората такава. Благодаря на Велян за публикуваната статия по този повод. Тя ще ми служи като допълнителна мотивация да не нарушавам взетото решение. Винаги до сега съм мислил, че е невъзможно да откажа цигарите, докато не опитах на 9-ти август преди точно 14 дена. Това реално погледнато е почти половин месец. Ето и равносметката ми за предимствата от отказването:

• Вече ми прави удоволствие да излизам на терасата през нощта и сутрин рано, и да се любувам на свежия въздух и природата около себе си без цигара в ръка. Нямам дори най-малко желание да паля докато релаксирам вперил очи към зеленините в околността.
• Започнаха хората пушещи страстно около мен да не ми правят впечатление. Вече не следя с кеф ръцете им когато посягат към кутията гвоздеи. Стоенето в задимени помещения дори започна силно да ме дразни. Вече дори усещам когато някой от обкръжението ми е ударил по няколко бири, нещо което преди не е правило впечатление на обонянието ми. За капак кръчмарските “благовония” ми действат още по-отблъскващо от цигарения дим.
• Апетитът ми започна да се нормализира и вече не изпитвам постоянна нужда да се тъпча с нещо. Непрестанно чувам как хората около мен ме гласят да си надпиша десетина килограма, но ще положа усилия това да не се случи. Все пак лошата новина е, че още ме блазни прекалено да консумирам сладки храни.

Освен положителните ефекти наблюдавам малко на брой, но все пак съществуващи негативни аспекти на отказването:

• Все още понякога ми се допушва, но добрата новина е, че желанието ми за това бързо отминава. Друг път излизайки от дома инстинктивно тръгвам към будката за цигари и след секунди се усещам, че съм тръгнал в неправилната посока.
• Започнал съм да ставам безразличен към излизането по заведения. Реално така убивах времето пушейки цигари комбинирани с кафета преди, заради това, че у дома не се пуши. Сега намирам убиването на време за самоубийствено
• Започнах да се изявявам като проповедник срещу тютюнопушенето и със сигурност така досаждам на приятелите. Все пак те сами трябва да решат за себе си дали ще пушат или не.

Това отразяване на отказа от тютюнопушенето и публикацията на Велян ми въздействат доста положително в начинанието ми. Благодаря на всички, които ме подкрепят! Продължаваме напред с борбата срещу неприятния навик.