Днес беше денят, в който почивката ни в Обзор приключваше. Преброените дни бързо свършват, както е казал лирическия герой.

Около 03:00 се събудих от музиката на GSM-а на Занев, който се беше събудил в нетърпението си да снима изгрева. Седнах отново на масата в двора и аз да почакам наближаващия изгрев. За лош късмет в последния момент се заоблачи, преваля и прегърмя. Въпреки това направихме някои снимки на изгрева. Седнахме за по кафе на пицария “Mamma Mia” и се върнахме в квартирата за да стегнем багажа. На връщане към квартирата направих много снимки. Минути преди 09:00 напуснахме квартирата и се отправихме към автогарата, където като по поръчка ни чакаше автобуса за Варна.

В 10:00 бяхме вече във Варна и седнахме да хапнем на познатото ми от миналата година заведение за бързо хранене “Тропс Къща”. Занев сканира за безжични мрежи, но единствените две отключени мрежи бяха със слаб сигнал. След като хапнахме се преместихме на пейка около хотел “Черно Море”, къде ловнахме сигнала от “Ginger Coffee Club”.

Занев предложи да посетим делфинариума в морската градина. Съгласих се с него, но после силно съжалих за избора си, защото в отвратителната жега едва се добрахме с амортизирани крайници (а Занев и с амортизирано рамо от багажа) до прословутия делфинариум. Вътре беше фраш и нямаше никакво място да поседнем и да гледаме как кръжат делфините. За това поседнахме отвън. По едно време Занев влезе да поснима морските изчадия, след което се върнахме обратно до центъра и седнахме в съседното на “Ginger Coffee Club” заведение - “Costa Coffee”, от което останах приятно очарован. Пускаха само Chill Out, имаше WiFi от съседното заведение, сервитьорките му бяха приятни, но беше на самообслужване. Малко преди да си тръгнем през няколко маси седнаха някакви лигли, които ми потанцуваха по нервите.

Около 16:00 със Занев решихме да се отбием до Mc Donald’s и да вкараме по един бургер, след което да тръгнем за ЖП гарата. На излизане от “Costa Coffee” видях и заснимах един интересен и полезен за шофьори апарат за замерване на алкохола в кръвта.

Взехме един автобус и отидохме да заверим билетите си за връщане, след което влязохме във влака, който почти се беше напълнил с пътници цял час преди тръгването си. Намерихме си купе и Занев пуска на китайския си GSM едни резачки за да действаме отблъскващо на отбиващи се през купето заблудени пътници. Това не попречи още в началото на пътуването да цъфне в купето една изключително неприятна за мен персона и да пътува с нас през цялото време.

Към 21:30 вече си бяхме в Русе. Слязохме на гара разпределителна и хванахме автобус за към квартала. Почивката беше кратка, но за сметка на това много приятна. Снимките от нея можете да видите ТУК.