От доста време пакетните услуги 2 в 1, 3 в 1 и подобни се превърнаха от мода в стандарт. Масово клиентът обича да си плаща месечната такса за телевизия, телефон и интернет накуп поради факта, че не се налага да отъпква пътя до три различни места веднъж в месеца. Това е своеобразно удобство и се практикува не само в България както повече от вас добре знаят. Не е необходимо да сме гадатели обаче за да разберем, че това удобство крие и в себе си определени негативи.

Какви са негативите на пакетните услуги според мен:

• На общия икономически фон на Родината ни е нерентабилно да се обвързваме изцяло с една фирма, която доставя всичките ни телекомуникационни услуги. Повечето компании се опитват да обвържат абонатите си с договори за да могат да си приберат една крайна сигурна сума за определения по договора срок като първенци в това отношение са компании като БТК, Мтел, Глобул и Вивател (нека не забравяме, че последните са звено отново на БТК). Тези компании са по-скоро пример как може да се обвърже клиент с една услуга за определен период от време. По-сложния момент идва когато склюзваш договор за определена услуга, която се обвързва със задължителното ползване на друга услуга. Примери за това - много. Имена на компании не желая да назовавам, но ето някои примерни оферти: цифровата телевизия се предлага само в пакет с аналоговата (че как, нали все пак аналоговата си върви по кабела и не е защитена /криптирана/), телевизията се предлага само в пакет с интернет достъп и цената се определя от това каква такса плащате за интернет, телефонията се предлага задължително в пакет с аналогова телевизия и още много подобни на първи поглед привлекателни оферти. Какво се крие зад това? Решавате, че не искате да гледате телевизия (масово явление в последно време), но не може да се случи, защото телефонът върви по коаксиалната мрежа на вашия оператор. Решавате да гледате само телевизия, но не може да си мечтаете да го правите ако не си плащате дори 5лв. на вашия телеком, който изхожда от презумпцията, че е невъзможно да гледате телевизия, а да нямате Интернет достъп. Подобни врътки са много и който чел договора по времето на сключването му - чел. Който не е чел си плаща определена сума за да се измъкне от ситуацията.
• Телекомуникационните услуги в България са в доста изостанал етап от развитието си в сравнение с европейските и американски такива. Ако се върнем няколко години назад (около 1997г.) пазарът се държеше основно от БТК, Мобилтел, Мобиком и шепа кабелни оператори, които се бориха за своя пазарен сегмент. Първите са специализирани в доставката на телефония и колкото големи монополисти да са - все пак си остават големи и със своето по-добро ноу-хау. Другите два оператора се специализираха в доставката на GSM услуги и оцелелият Мтел може да се похвали все още с най-много клиенти, голям спектър от услуги и тарифни планове. Кабелните оператори се принудиха да подобряват постоянно качеството на ТВ и радио услугите, които предлагат. Както не доживяхме да видим добро качество на интернет услугите от страна на телефонния ни гигант така и не можем да очакваме Мтел да предложат телевизия или интернет на високо ниво. За щастие в този пазар това да имаш висококачествена техника не е гаранция, че ще доставиш качествена услуга. За да се достави качествена услуга във всички области е необходимо да имаш ноу-хау и добри специалисти, които да се занимават с безотказната работа на всяка една от услугите. В развитите държави това се практикува от години и цените на пакетните услуги не са за цифромани. Тук тези услуги едва прохождат.

Не зная за вас, но само тези два негативни аспекта за мен са достатъчна причина да избера отделно доставчик на Интернет услуги, телефония и телевизия. Във всеки един момент мога да се откажа от всеки един от трите и шансът да остана назад с парите заради решението си е минимален. Качеството на една от услугите ми не зависи от качеството на останалите такива и успявам да заспя по-спокойно през нощта поради тези причини.