Пенсионерски трикове
неделя, 15 юни, 2008 @23:25 | Публикувано от: krassyoОт известно време не бях сядал вътре в “Радилон” и днес поради съображения - мокри маси след превалял дъжд се наложи да седнем вътре с robas, stylius и Занев. Същевременно си поваля проливно.
На съседна маса седнаха хора в пенсионна възраст заедно с внучето си. Бабата беше обещаващо трътлеста. Докато се озърна вече бяха поръчали ДВА сача (по 1200гр.)?!? Викам си, тези хора трябва да са гладни за петима. Лафим си с приятелите и по едно време забелязвам, че бабата си вади панерчета от чантата. Естествено единият сач беше съвсем непокътнат, а от втория оставаше немалко. Бабата усърдно започна да прибира в панерчетата съдържанието на двата сача и след около 10 минути беше се запасила с чанта пълна със сач 
Поразсъждавах малко на ум по две основни направления:
- защо ли ме заприлича ситуацията на откъс от “Бай Ганьо”
- тези хора до сега не са ли яли на заведение и нямат ли представа колко са 1200 грама
При всеки един случай и други хора освен нас се полюбуваха на гледката. Мен лично щеше да ме е срам да си прибера в панерчетата дори и да съм хапнал само една лъжица от сача 
А вас?
Тази тема е публикувана в неделя, 15 юни, 2008 в 23:25 в категория wtf. Може да следите коментарите по темата чрез RSS 2.0. Може да публикувате коментар, или trackback от своя собствен сайт.
16 юни, 2008 at 00:20
Разбира се, че ще ме е срам
16 юни, 2008 at 09:31
Беше интересно да. Накрая да знаете как светеха сачовете. Бяха обрали всичко, до последната капка олио. Направо ги бяха облизали.
16 юни, 2008 at 10:20
Само можем да се надяваме, че като станем на тяхната възраст и ако сме все още в България - няма да ни се налага безславно да си прибираме остатъка от поръчаката, за да има какво да ядем на другия ден. Нещата не винаги са такива каквито изглеждат. Когато става въпрос за храна - срам няма. Човек се храни не за да показва възпитание, култура, етикет - а за да задоволи най-човешката нужда - гладът! Храната не е награда, не е привилегия или мода. Не случайно в страните с най-висок стандарт, където нещата са безбожно скъпи в нашите очи - храната е евтина. Не случайно някой държави са по-напред. Те явно са осъзнали поне малко от нещата свързани с човещината и нейните нужди.
16 юни, 2008 at 10:37
Не намирам за хранене това да прибереш в чантата си 11лв+ под формата на храна в панерче. По-скоро иде реч за лакомия или непознаване на грамажите по време на поръчката на гозбата от въпросните клиенти. Типична бай-ганьовщина и нищо повече. Има разлика между това да си изядеш яденето на ресторат и това да си го замъкнеш от ресторанта у дома. Колко му е човек като е пич да си поръча сача у дома да му го доставят с такси
16 юни, 2008 at 11:45
Съгласен съм с Красьо. Вярно, храната е природна нужда, а те са пенсионери. Но щом скромните им пенсийки не стигат за нищо, тогава какво по дяволите правят на кръчма? И защо си поръчват блюда за 10.50 всяко от 1200гр.?
16 юни, 2008 at 12:08
До krassyo - точно така е
Баба ми Бог да я прости беше пич и само с куриер и караха храната в къщи… В едни бидончета - 3 на брой едно над друго. Честно казано, докато мога, ще си ходя до мястото на продажба. :-p
До http://stylius.myopenid.com - Защото, всяко човешко същество има право на свободен избор. Те не са попречили с нищо на никой в ресторанта. Не бих се смял и иронизирал нещо (остаряването) от което никой не е избягал. Ами ако тези хора бяха ваши родители и просто с възрастта са станали деца. Пак ли щяхте да се срамувате…?
Това, което сме загубили българите е уважението. Към всеки и всичко. И закономерно намерихме надменността, “безсмъртието”, величието, чувството за незаменимост, вечна правота и т.н.
С най-добри чувства и пожелания. Дано не ме разбере криво.
16 юни, 2008 at 17:19
Ами на мен са ми оставали парчета от пица и съм молил да ми ги завият във фолио, за да ги доизям вкъщи. При положение, че съм си платил за съдържанието имам право да правя каквото си искам с него, не виждам проблем. Останалото са някакви насрани догми, наложени от тъпото общество, на което така или иначе плюя при всеки удобен случай
16 юни, 2008 at 21:41
И к’во…не е ли по-срамно да се хвърля добра храна на вятъра ? Защото това би трябвало да стане иначе, освен ако няма някаква специална програма за рециклиране на недоядените порции.
17 юни, 2008 at 16:32
Ей големи богаташи сте били в Русе. Като знам как Красьо киснеше по 4-5 часа на кафе и кола в бившият Империал и сравененията които прави сега са ми направо смешни. Не трябва да се забаравяте какви бяхте и откъде сте тръгнали. Явно, че все още живеете в своя измислен свят с отживяло тоталитарно мислене.
18 юни, 2008 at 01:14
Де го чукаш, де се пука. Има си маниери в различните житейски ситуации. Ако ти си готов в Англия, от където много вероятно пишеш да си поръчаш стек и да си го прибереш у Вас явно си занесъл това, за което е писал Алеко със себе си там. Можеш да бъдеш спокоен, защото освен теб го правят и много българи в чужбина.
С пожелания за симбиоза и повече сродни души там!
18 юни, 2008 at 04:58
За съжаление Красьо много малко знаеш за живота в чужбина. Тук не е важно как изглеждаш, какво носиш и с какво се занимаваш. Да не говорим, че като си на Пъб, Кебап или Ресторант, след като свършиш с вечерята или там каквото е било, хората те питат “Доволни ли сте, хареса ли Ви”, а ако не си докоснал храната те просто я вземат и ти я слагат в специална кутия за вкъщи. За разлика от БГ, където я прибират и сервират на следващият поръчал си я. Много си далеч от истините за живота в чужбина и явно никога няма да ги проумееш, зашото 90% от хората ги е страх да направят една нова стъпка в живота си, а им е по-добре да са при Мама и Баба и като се върнат винаги да ги чака топлата супичка, яденето и десерта.
18 юни, 2008 at 17:54
По начина, по който отговаряш личи, че не се причисляваш към тази група от хора, на които не им пука, след като толкова радикално се изказваш тук.
В това заведение не сервират твоята неизядена порция на следващия поръчал (запознат съм). В това заведение сервитьорите по принцип не питат дали ти е харесало, защото кухнята им е страхотна и клиентите въпреки всичко ги хвалят. Дали съм близо или далеч от истините за живота в чужбина не си ти човека, който може да ми прецени. Заживяхте от няколко месеца в чужбина и вече всичко знаете.
21 юни, 2008 at 02:05
Явно жегата ти се отразява и на теб и вместо да измислиш нещо наистина смислено, тъпчеш на едно място със заучени фрази. На теб за какво ти пука - Да се напукаш ли?
btw Пий едно кафе с кола. Утре ако слушкаш може да има и за една вечеря на прословутото заведение за което дерзаеш. Само имам една молба с 1 Евро ще ме мъчиш да правя 10 транзакции, не е ли по добре да сложиш 10? Все пак ми пука нали?
21 юни, 2008 at 02:24
Благодаря за почерпката! Чак като получих мейла от PayPal се сетих кой си
Сложил съм 1EUR за дарение за да е възможно по-малка сума. Замисли ме обаче да сложа и бутон за дарение на свободно избрана сума, идея за която съм ти благодарен.
Като наминеш през България имаш бири на корем от мен за идеята