До преди малко празнувахме рождения ден на Анито на Митко в един квартал, за който до скоро само бях чувал или бях минавал с автобуса покрай него. Никога до днес не бях стоял толкова време в голяма близост до работното място на г-жа Теменужка Матева.

С Занев се запътихме към 14:00 натам и пътьом купихме от магазина на “Цветница” по един галон бира. Около 14:30 бяхме вече там. Минахме покрай моста на ЛВЗ-то и се озовахме в една едноетажна къща в квартала на динозаврите (или поне така го наричаше един познат). Първите ми впечатления (а и вторите) бяха, че се
намирам на село. Спокойствието беше на макс. Имаше много дървета и още толкова много роми там. Тъй като Митака беше без ток беше пуснал касетофона си в режим радио през едни батерии за GSM (Ericsson). Те не издържаха дълго и за това се наложи Занев да си смъкне батерията от китайския Privileg и с хиляда клизми да я закачи към двете жички водещи до отделението за батерии на касетофона. През това време се лееше бира и се хапваха кюфтета и картофени салати. Анито се беше постарала за да направи пребиваването ни възможно най-вкусно.

Интересният момент беше когато навън започна да се мръква. Митака извади свещ и я запали за да можем да се виждаме докато вдигаме наздравици. Всичко беше в този приятен дух почти до полунощ, когато се наложи със Занев да се връщаме до квартала. Все пак трябваше да оставим хората да си починат от нас, пък и Занев беше на работа на следващата сутрин.

Вън леко валеше дъжд. С бодра стъпка потеглихме пешком към квартала. Мисля, че синоптиците излязоха прави този път.