Точно в 05.15 се натикахме в таксито. Очаваше ни малко път до рая. Бях пригтвил една малка чанта с най-необходимите неща за почивката. Вярно - малка, но побра една плажна кърпа, плувки, два потника, зарядни за тапата и телефона, хигиенични екстри, бельо и малко надежди за ново начало.

В 05.35 бяхме добре ориентирани на ЖП гарата пред правилния влак. Последно бях пътувал отново в същия за Варна. Няколко минути след това се накачулихме във влака и зачакахме с нетърпение той да тръгне към морето.

Влака пристигна преди 11.00. Посрещнаха ни любознателни квартиродатели, въпреки че си имахме вече квартира. Тръгнахме да търсим кръчма по центъра. Повървяхме малко с чамнтите и седнахме на центъра на едно барче до Happy. Отворихме бар-картите и се ужасихме Цените бяха 2x и повече в сравнение с тези в Русе. Върнахме се на барчетата до ЖП гарата, където можеше да се пие на съвсем леко по-ниски цени от тези на центъра на Русе. Дръпнахме по едно бързо питие и се насочихме към автобусната спирка в очакване на автобус 31А, който трябваше да ни отведе до вила “Карина”. Чакахме го час и нещо в ужасната жега под още по-ижасната спирка.

Натоварихме се на автобуса и се подрусахме в него по-малко от половин час. Вън продължаваше да бъде горещо когато бусът ни хвърли на спирката. До нея имаше магазин. Замарширувахме към квартирата… След не повече от пет минути бяхме влязли във вилното помещение. Всичко беше Ок освен сигуростта. С духа на един администратор се издразних, че ме вкарват в стая със съквартирант и нямат още един ключ за тая стая за да мога да си я заключвам и аз. Това беше приемлив, докато не разбрах, че и стаята на моите приятели имаше две врати (втората бе на тераската) и едната от тях беше с издънена брава.

Смело преместих багажа в стаята на моите прители и се стегнах за към плажа. Нямах намерение да се излагам на слънце, защото знаех как горя. Потеглихме към плажа около обяд, знаейки, че е само на 5-10 минути от квартирата. Последва ни изненада. Тези 10 минути излязоха точно 35. Така се добрахме от вилната зона до св. Константин и Елена. Плажът не беше връх на сладоледа. На Обзор сякаш беше по-добре. Настаних се на едно плажно барче и подкарах мастика с кондензирано мляко. Моите хора се накефиха на моцето, но аз вече му бях посвикнал през последните години. Стигаше ми и бриза… и безплатните часове на вивателската ми карта.

Цените и тук бяха разбиващи, но по-склонен бях да ги приема на плажа. Отцепен и весел отпътувах с агитката към 7 вечерта.Взехме си автобус и нервна кондукторка с назидателен глас се опита да ни обясни от къде изгрява слънцено и на къде върви буса. Получи си и когата хранилка от моя страна. Псувайки, слязох на правилнита спирка и напазарувахме от евтиния магазин. Бях решил да не изтрезнявам в следващите дни.

Седнахме на масичките пред квартирата и се отцепих въпреки, че цяла нощ не бях спал.

Като си полегнах в стаята едва гледах. Пуснах си телевизора и след малко го спрях и откъртих