Тъкмо бях си начертал стратегия как да вгорча след 9-ти Юли живота на русенския клон на Техномаркет, защото песимистът се беше разкрещял вътре в мен и почти бях убеден, че ще си искам устройството с КЗП и нежен глас от офиса на фирмата ме потърси с думите “от Техномаркет се обаждаме, устройството Ви е при нас”. Отремонтирах един скапан УЙндолс и хванах първото такси към Техномаркет. Потърсих служителката в офиса и си взех безжичната точка. На изхода попаднах на неориентиран служител на СОТ-а, който едва се справи с отписването от регистъра на гаранционен отремонтиран уред. На изпроводяк за малко да ми подари химикалката си, при което любезно му обясних, че тя не е достатъчно атрактивна за мен, защото имам и по-красиви такива.

Върнах се щастлив с AP-то у нас и си го включих в мрежата на милото енергоразпределение наречено по-нежно Е.ON и с усмивка на лицето видях жълтеникавата светлина на CiscoSystems. Пуснах един arping към него и видях, че отговаря с MAC адрес, който въобще не беше същия като този на лепенката на долната част на устройството. Върнах DD-WRT стискайки палци всичко да не се строши за втори път, защото тоя път нямаше с какви очи да се надявам да го префлашнат безплатно. Обърнах целия интернет напразно и накрая импровизирайки с nvram set и nvram commit пренабих MAC адреса с оригиналния. Озъбен от радост флашнах машинката с патчнатата версия на Linksys WAP54G 3.08EN HiPower 1.04 и вдигнах мощността на аксес пойнта на 70. Всичко работеше без грешка. Обещавам да прочета този постинг в блога си следващия път когато реша да си играя с безжичната точка!